“Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия себе си или по-точно – да си обичан въпреки себе си.” – Виктор Юго

Тези думи на Виктор Юго улавят дълбоката истина за човешките взаимоотношения. Те  напомнят, че най-истинското и трайно щастие идва от това да бъдем приети и обичани заради това, което сме, с всичките си недостатъци и несъвършенства.

Истинската любов не изисква съвършенство. Тя не е сляпа за недостатъците ни, но въпреки това избира да остане и да ни обича именно заради това, което сме. В света, който често ни кара да се стремим към идеали и съвършенство, тези думи на Юго  припомнят за важността на автентичността и приемането. Да бъдеш обичан „въпреки себе си“, означава силна и истинска любов, защото тя признава и прегръща всичко, което сме – доброто и лошото, силните и слабите страни.

Тази концепция за любовта отразява и най-дълбоките ни желания – да бъдем видени и приети такива, каквито сме, без да се налага да се променяме или прикриваме. Именно в това приемане и в тази безусловна любов намираме най-голямото щастие и спокойствие.

Серия рисунки, която показва моменти на близост, споделеност, нежност.

Всяка от тези картини е уникат, който не може да бъде повторен поради техниката на изпълнение, а именно – разливащи се бои, които след като прелеят цветовете си, образуват ефектни образи, като художник преоткривам и спомагам да се появат и при гледащия чрез дорисуване.

Това,че всяка картина е уникат, подчертава неповторимостта на моментите, които изобразяват. Всяка творба е като една моментална снимка на емоциите и връзките между хората, които могат да бъдат видени само веднъж в този си вид.

Тази техника придава на всяка рисунка една интерактивност – зрителят не само наблюдава, но и съучаства в откриването на образите, които преливащите бои създават.

Подчертава неповторимостта на моментите, в които сме заедно.

Това прави процеса на създаване и възприемане на картините още по-лично и значимо.